Кой направи чиновниците богоподобни?
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
2 февруари 2023 година
Нямах интернет връзка повече от денонощие, по тази причина чак в този момент видях бележките с тайните стремежи на Оксанка – ръководителката на столичната данъчна работа.
„ Швейцарски часовник, Малдиви, милион долара… “.
Посмях се. И се сетих…
Декември, 2020.
Попаднах в малко пътно-транспортно произшествие. Незначително. Една драскотина, чието гланциране коства колкото чаша кафе. И като пари, и като време.
– Ама вие знаете ли, КОЯ съм аз?!?
От колата изскача жена на към трийсет и пет. Блондинка. С черно кожено манто и алени устни.
За да копирам интонацията на произнесения въпрос, цялата фраза би трябвало да се изпише с огромни почернени букви.
Дамата се доближава и повтаря въпроса си малко по-тихо (придружавайки го с нецензурна дума).
– Ама вие знаете ли коя съм аз?!?
– Не, – почтено признавам аз.
Но ми става любопитно.
– Аз съм… – тя прави пауза, дълга колкото три удивителни и набито произнася – Зам. Началник. На Данъчното. (На някой си там – не запомних, кой тъкмо – регион.)
Да призная, повече би й подхождала купата „ основен умел пример на козметичен хирург Кацман “.
И, кълна се, в случай че тя беше произнесла тези думи, щях да й стисна ръка.
Всичко щеше да е почтено, подходящо и целесъобразно.
Но не би.
Тя е Зам. Началник. На Данъчното. Произнася се като Дъщеря. На Бога. На Слънцето.
Това е обичаният ми род. Нетленен. Безсмъртен - негово величество „ хомо съветикус “.
Нищо не ме ободрява повече, в сравнение с това омерзително високомерие на буболечка, дарена с привидна власт.
– Кажете, жено, откъде-накъде произнасяте названието на длъжността на най-обикновен служител с подобен самоувереност, като че ли сте изобретили пеницилина?
Или сте написали бестселър? Създали сте синтетична ДНК? Доказали сте теоремата на Ферма? Или най-малко сте изиграли нещо под купола на цирк „ Дьо Солей? “
Няма такова нещо? Тогава – откъде-накъде?
Защо длъжността на наемен мениджър, обслужващ личен състав на данъкоплатеца, във вашата уста анулира законите на гравитацията? Вие към този момент не докосвате земята?
Да, да, напряко виждам малко междина сред мръсния тротоар и велурените ботушки марка Gucci.
И това ме вбесява.
Но най-вбесяващото е, че „ да се извиси “ й позволихме ние, смъртните.
Ние сме тези, които пращаме децата си в учебни заведения, където в приемната се перчат портрети на локалните вождове, а на тържествените мероприятия се кани популярен функционер от кметството.
Ние сме тези, които сервилничим с инспектора, объркваме се пред сътрудника на кметството и неудобно пристъпваме от крайник на крайник пред „ разрешителното “ гише от всевъзможен диаметър.
Ние сме тези, които ги направихме „ богоподобни “.
Обаче, както се споделя в тези ваши " инстаграм " -и, „ в никакъв случай не е късно всичко да се поправи “.
– Защо не вървиш на майната си? – откровено попитах аз женчето.
Край.
P.S. Забравих да кажа. Въпросната драскотина беше на моята кола.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
2 февруари 2023 година
Нямах интернет връзка повече от денонощие, по тази причина чак в този момент видях бележките с тайните стремежи на Оксанка – ръководителката на столичната данъчна работа.
„ Швейцарски часовник, Малдиви, милион долара… “.
Посмях се. И се сетих…
Декември, 2020.
Попаднах в малко пътно-транспортно произшествие. Незначително. Една драскотина, чието гланциране коства колкото чаша кафе. И като пари, и като време.
– Ама вие знаете ли, КОЯ съм аз?!?
От колата изскача жена на към трийсет и пет. Блондинка. С черно кожено манто и алени устни.
За да копирам интонацията на произнесения въпрос, цялата фраза би трябвало да се изпише с огромни почернени букви.
Дамата се доближава и повтаря въпроса си малко по-тихо (придружавайки го с нецензурна дума).
– Ама вие знаете ли коя съм аз?!?
– Не, – почтено признавам аз.
Но ми става любопитно.
– Аз съм… – тя прави пауза, дълга колкото три удивителни и набито произнася – Зам. Началник. На Данъчното. (На някой си там – не запомних, кой тъкмо – регион.)
Да призная, повече би й подхождала купата „ основен умел пример на козметичен хирург Кацман “.
И, кълна се, в случай че тя беше произнесла тези думи, щях да й стисна ръка.
Всичко щеше да е почтено, подходящо и целесъобразно.
Но не би.
Тя е Зам. Началник. На Данъчното. Произнася се като Дъщеря. На Бога. На Слънцето.
Това е обичаният ми род. Нетленен. Безсмъртен - негово величество „ хомо съветикус “.
Нищо не ме ободрява повече, в сравнение с това омерзително високомерие на буболечка, дарена с привидна власт.
– Кажете, жено, откъде-накъде произнасяте названието на длъжността на най-обикновен служител с подобен самоувереност, като че ли сте изобретили пеницилина?
Или сте написали бестселър? Създали сте синтетична ДНК? Доказали сте теоремата на Ферма? Или най-малко сте изиграли нещо под купола на цирк „ Дьо Солей? “
Няма такова нещо? Тогава – откъде-накъде?
Защо длъжността на наемен мениджър, обслужващ личен състав на данъкоплатеца, във вашата уста анулира законите на гравитацията? Вие към този момент не докосвате земята?
Да, да, напряко виждам малко междина сред мръсния тротоар и велурените ботушки марка Gucci.
И това ме вбесява.
Но най-вбесяващото е, че „ да се извиси “ й позволихме ние, смъртните.
Ние сме тези, които пращаме децата си в учебни заведения, където в приемната се перчат портрети на локалните вождове, а на тържествените мероприятия се кани популярен функционер от кметството.
Ние сме тези, които сервилничим с инспектора, объркваме се пред сътрудника на кметството и неудобно пристъпваме от крайник на крайник пред „ разрешителното “ гише от всевъзможен диаметър.
Ние сме тези, които ги направихме „ богоподобни “.
Обаче, както се споделя в тези ваши " инстаграм " -и, „ в никакъв случай не е късно всичко да се поправи “.
– Защо не вървиш на майната си? – откровено попитах аз женчето.
Край.
P.S. Забравих да кажа. Въпросната драскотина беше на моята кола.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR шеф на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ